Елегично
457
0
0
От доста време се мотая,
Не съм написал даже ред.
Умора пролетна е зная,
обхваща всички тя наред.
Но пролетта отдавна мина...
Каква умора, мили боже!
Музата ми ме подмина
и туй дълбоко ме тревожи.
На мързела съм паднал в плен,
нехайството ме завладява.
Идеите са вече тлен
и туй направо ме влудява.
Какво да сторя -все се питам,
но отговорът е далече.
Ще трябва нещо да опитам,
хей,съвземи се бе, човече!
Изкарай смело от бюрото
белият самотен лист
и атакувай го с перото,
от помисли горчиви чист!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
