28 ago 2022, 10:17

Елегично

462 0 0

От доста време се мотая,

Не съм написал даже ред.

Умора пролетна е зная,

обхваща всички тя наред.

 

Но пролетта отдавна мина...

Каква умора, мили боже!

Музата ми ме подмина 

и туй дълбоко ме тревожи.

 

На мързела съм паднал в плен,

нехайството ме завладява.

Идеите са вече тлен 

и туй направо ме влудява.

 

Какво да сторя -все се питам,

но отговорът е далече.

Ще трябва нещо да опитам,

хей,съвземи се бе, човече!

 

Изкарай смело от бюрото 

белият самотен лист 

и атакувай го с перото,

от помисли горчиви чист!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...