5 июн. 2012 г., 22:48

Емигрант

768 1 0

                                                              Емигрант

                                                                              

                                             Ах, как искам да стана емигрант,

                                             да напусна тая страна,

                                             а там, като другите останал сам,

                                             да се хваля с нейната красота.

                                                                                   

                                             Ще забравя за заплатата каква е била,

                                             че завист голяма и злоба има.

                                             Ще се гордея със свойта страна 

                                             и ще я обичам за трима.

                                                                                 

                                             А когато оклюмам, затъжа

                                             някъде там в чужбина,

                                             ще подсмърчам, ще плача и ще рева:

                                             - Колко ми липсваш, Родино!

                                                                               

                                             Ако ли пък разбера,

                                             че са се натъманили нещата?

                                             Ще се върна пръв и аз да бера

                                             заедно с всички от благата.

                                                                                  

                                              5.06.2012 Малък Петко                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...