5.06.2012 г., 22:48

Емигрант

770 1 0

                                                              Емигрант

                                                                              

                                             Ах, как искам да стана емигрант,

                                             да напусна тая страна,

                                             а там, като другите останал сам,

                                             да се хваля с нейната красота.

                                                                                   

                                             Ще забравя за заплатата каква е била,

                                             че завист голяма и злоба има.

                                             Ще се гордея със свойта страна 

                                             и ще я обичам за трима.

                                                                                 

                                             А когато оклюмам, затъжа

                                             някъде там в чужбина,

                                             ще подсмърчам, ще плача и ще рева:

                                             - Колко ми липсваш, Родино!

                                                                               

                                             Ако ли пък разбера,

                                             че са се натъманили нещата?

                                             Ще се върна пръв и аз да бера

                                             заедно с всички от благата.

                                                                                  

                                              5.06.2012 Малък Петко                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...