5.06.2012 г., 22:48

Емигрант

771 1 0

                                                              Емигрант

                                                                              

                                             Ах, как искам да стана емигрант,

                                             да напусна тая страна,

                                             а там, като другите останал сам,

                                             да се хваля с нейната красота.

                                                                                   

                                             Ще забравя за заплатата каква е била,

                                             че завист голяма и злоба има.

                                             Ще се гордея със свойта страна 

                                             и ще я обичам за трима.

                                                                                 

                                             А когато оклюмам, затъжа

                                             някъде там в чужбина,

                                             ще подсмърчам, ще плача и ще рева:

                                             - Колко ми липсваш, Родино!

                                                                               

                                             Ако ли пък разбера,

                                             че са се натъманили нещата?

                                             Ще се върна пръв и аз да бера

                                             заедно с всички от благата.

                                                                                  

                                              5.06.2012 Малък Петко                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...