2 мая 2007 г., 15:55

ЕМИГРАНТСКО 

  Поэзия
622 0 4
 
                                         Към теб умът ми устремен е,
                                         тъй те виждам, сякаш пак си тук.
                                         Океанът между нас стаен е,
                                         страшен паж, на нас напук.

                                         Сякаш вчера се понесе в небосклона,
                                         оставяйки приятели безчет,
                                         понесе емигрантската корона,
                                         изхвърли и обратния билет.
 
                                        И винаги във мигове на радост
                                        към теб летя, прегръщам те и знам,
                                        че никога не страдаме на халост
                                        и чакам тук, а ти пък мене там.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??