pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
17 июн. 2008 г., 13:13

Емоция 

  Поэзия
5.0 / 6
610 0 9
Вятъра си вплиташ във косите
и да искаш, не можеш да го усмириш.
Търсиш себе си във всяко цвете,
но понякога и след черните сенки вървиш.
От всяка своя сълза и усмивка
опитваш най-доброто да съхраниш.
Бодро искаш да крачиш сред страховете,
но често разбираш, че си само Човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Предложения
  • maer (Иво Златанов) Всички думи
    Всички думи
  • sensors (Рот Кив) 21 век
    Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »