Енигма
на жена ми
Преди да хукнеш яко дим
и сянка да прегърбиш в здрача,
мълчи, без маска и без грим,
у теб неумолим палачът.
Задушно е. Катранен ад.
Из погледа ти зейват бездни.
Уж сторвам крачка-две назад,
а малко подир малко чезна.
А би могла, дори през страх,
въздишка щом среднощ изтегля,
да бутнеш моя сторен грях
в сърцето свое. Като кегла.
И в този миг, във който си
жена или енигма само,
да спуснеш траурни коси
над беззащитното ми рамо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
