на жена ми
Преди да хукнеш яко дим
и сянка да прегърбиш в здрача,
мълчи, без маска и без грим,
у теб неумолим палачът.
Задушно е. Катранен ад.
Из погледа ти зейват бездни.
Уж сторвам крачка-две назад,
а малко подир малко чезна.
А би могла, дори през страх,
въздишка щом среднощ изтегля,
да бутнеш моя сторен грях
в сърцето свое. Като кегла.
И в този миг, във който си
жена или енигма само,
да спуснеш траурни коси
над беззащитното ми рамо.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
