Енигма

Jun 4, 2011, 12:35 PM

Poetry » Love

1337 1 16

на жена ми
Преди да хукнеш яко дим
и сянка да прегърбиш в здрача,
мълчи, без маска и без грим,
у теб неумолим палачът.
Задушно е. Катранен ад.
Из погледа ти зейват бездни.
Уж сторвам крачка-две назад,
а малко подир малко чезна.
А би могла, дори през страх,
въздишка щом среднощ изтегля,
да бутнеш моя сторен грях ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Енигма

Want to read more?

Random works