Енигма

4 jun 2011, 12:35

Poesía » De amor

1348 1 16

на жена ми
Преди да хукнеш яко дим
и сянка да прегърбиш в здрача,
мълчи, без маска и без грим,
у теб неумолим палачът.
Задушно е. Катранен ад.
Из погледа ти зейват бездни.
Уж сторвам крачка-две назад,
а малко подир малко чезна.
А би могла, дори през страх,
въздишка щом среднощ изтегля,
да бутнеш моя сторен грях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Енигма

Искате да прочетете повече?

Propuestas