2 июн. 2012 г., 10:38

Епиграма

719 0 6

За здравенцето ни сам Бойко се бои,
       та затова от юни в бара
за престъпление решил да се брои
       запалването на цигара.

Пушачите от туй напушвало ги смях:
кашлюкат с подвиг друг да ходел да се пъчи.
       Но мен един въпрос ме мъчи:
дали са гневни те, или тютюнът в тях?

 

Стихчето написах декември месец, когато не бях никак уверен, че забраната ще влезе в сила. Дано и недоверието ми, че ще се спазва, да се опровергае!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех тази тема,как набързо замаза останалите проблеми,не че има маловажни неща у нас,но сега са на мода цигарите.Всяко чудо за три дни.Хареса ми стихчето.
  • Бързо се отчайват, хайванчетата. А трябва да се от-пуш-ат.
  • Само 4 (четири) дни забрана, а вече се носи градска легенда, че тихомълком се сформирало гражданско сдружение на отчаяните пушачи начело с А.Слабаков
  • Нели, това ми е познато отнякъде

    Мерси и на другите коментирали
  • След поредната порция гадна отрова
    огнедишаща, смръзната връщам се аз.
    Ах, ще мога ли навика тъп да заровя
    или още ще страдам във зимния мраз...

    хахахаха =====````

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...