2 авг. 2012 г., 20:09

" Епилог " 

  Поэзия » Философская
472 0 1

 

Седя на чин и слушам тъпотии,

а старшината все реди като робот,

натъпкахме се от зарана с гнусотии –

тъй гнусен е и нашият живот.

 

Вместо жена, аз стискам автомата

за смъртоносните стоманени гърди,

за да налее куп лъжи в главата,

тук всеки със пагон безспир крещи.

 

Във армията учат да убиваш,

да мразиш и превръщаш всекиго във враг,

със огън как невинни да заливаш

и без да мислиш, да набиваш крак.

 

В машина се превръщаш постепенно –

системата желае своя нов робот,

а щом куршум улучи тялото ти тленно,

ще се нахрани тя със твоя млад живот...

 

След седмица във къщи ще пристигне

на четири нагънат некролог,

а нейде в боя мина ще изригне,

на нечий друг живот за да напише ЕПИЛОГ...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??