Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата
за смъртоносните стоманени гърди,
за да налее куп лъжи в главата,
тук всеки със пагон безспир крещи.
Във армията учат да убиваш,
да мразиш и превръщаш всекиго във враг,
със огън как невинни да заливаш
и без да мислиш, да набиваш крак.
В машина се превръщаш постепенно –
системата желае своя нов робот,
а щом куршум улучи тялото ти тленно,
ще се нахрани тя със твоя млад живот...
След седмица във къщи ще пристигне
на четири нагънат некролог,
а нейде в боя мина ще изригне,
на нечий друг живот за да напише ЕПИЛОГ...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
Поздрав!