1 февр. 2008 г., 09:17

епилог

945 0 1
Знам...
А искам ли?...
Не трябваше да съм ти всичкото хубаво.
Не можеше да е по-добре.
А искам ли сега да е така?
"Сега" се пръска ,
като заря
и бързо угасва ,
защото е късно...
Късно е да съм вратата ти
към "Утре".
И твърде рано
да ме затваряш...

Знам...
Как ще боли...
Неимането на "всичкото хубаво" ще е...
Което вече ще го няма...
Как ще боли....

Ще ми се да остана и да подържа
дъха ти в душата си, но ...
Знам...

И знам , че можеш...
Да потрошиш до дъното и зъбите си,
и духа си...
И да ме свършиш със
едно прелистване...
И знам,
че знаеш...

И знам,
че можеш "всичкото хубаво"...
Затова те приютих в мен...

Но знам...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш страхотен стил.Вдъхнових се чак

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....