15 сент. 2011 г., 20:46

Епитаф 

  Поэзия » Другая
5.0 / 4
752 0 8
Заробен в смъртно тяло,
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете
над мойта пъклена Голгота,
с душата ми - вдовица клета,
отшелница невзрачна и безродна.
Поел Христовата пътека,
аз влача гробната си плоча.
А другиму - венци от лавър,
богати дарове и почит. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »