Епитаф
Заробен в смъртно тяло,
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете
над мойта пъклена Голгота,
с душата ми - вдовица клета,
отшелница невзрачна и безродна.
Поел Христовата пътека,
аз влача гробната си плоча.
А другиму - венци от лавър,
богати дарове и почит.
Епохите над вечния ми одър
ще свият трънена корона.
И може би шега жестока е
последната повеля на съдбата,
ала в гроба аз не съм един.
Тук до мен почива свободата.
© Александър All rights reserved.
