24 дек. 2007 г., 00:14

Епопеята на Ставри

1.3K 0 2
Ставри кротко си живее
на квартирка във един таван.
Ставри е доволен от живота,
винаги усмихнат и пиян.

Ставри си е набелязал Пена,
от краката й е обладан.
Пената е чужда булка,
ала Ставри е пиян.

- Пено, лягай, инак ше те бия!
- Ставримире бе, вуниш ми на ракия!
- Пено, под влияние съм на хормоните!
- Ставримире, вдигни си панталоните!

И отвори се вратата с гръм:
- Всичко, що е чуждо - вън!
Ставримире, твойта кожа
аз под ножа си ще сложа!

Мъжо на Пената е зло
боб-ядящо същество,
силно като ураган,
ала Ставри е пиян!

- Ти не мош се мери с мен! -
каза нашият ерген...
Злото сбръчка вежда
и лошо почна да нарежда:
- Ще ти тегля мъдър шут,
щото влезнал си обут!
После ще ти избода окото...
злото замълча, защото
гардеробът се отвори
и Таньо Змея проговори:
- Ставри, хайде на запой,
че май и мен ме чака бой.

Всички зейнаха към Пена,
а тя пророни притиснена:
- Хайде, в кухнята елате,
имам сливова от тате!

И така добричките момчета,
насядали сред чаши и мезета,
всеки мача гледа
и псува родно за победа...

Пена пък
отиде при съседа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...