Ставри кротко си живее
на квартирка във един таван.
Ставри е доволен от живота,
винаги усмихнат и пиян.

Ставри си е набелязал Пена,
от краката й е обладан.
Пената е чужда булка,
ала Ставри е пиян.

- Пено, лягай, инак ше те бия!
- Ставримире бе, вуниш ми на ракия!
- Пено, под влияние съм на хормоните!
- Ставримире, вдигни си панталоните!

И отвори се вратата с гръм:
- Всичко, що е чуждо - вън!
Ставримире, твойта кожа
аз под ножа си ще сложа!

Мъжо на Пената е зло
боб-ядящо същество,
силно като ураган,
ала Ставри е пиян!

- Ти не мош се мери с мен! -
каза нашият ерген...
Злото сбръчка вежда
и лошо почна да нарежда:
- Ще ти тегля мъдър шут,
щото влезнал си обут!
После ще ти избода окото...
злото замълча, защото
гардеробът се отвори
и Таньо Змея проговори:
- Ставри, хайде на запой,
че май и мен ме чака бой.

Всички зейнаха към Пена,
а тя пророни притиснена:
- Хайде, в кухнята елате,
имам сливова от тате!

И така добричките момчета,
насядали сред чаши и мезета,
всеки мача гледа
и псува родно за победа...

Пена пък
отиде при съседа.