1 сент. 2009 г., 22:44
Когато мисля си за теб, е топло
и през усмивка виждам реалността,
откъснах роза, тъй омайна -
подобно твойта красота.
Бавно залезът настъпва,
а последните лъчи
угасват, сякаш уморени
в огнените ти очи.
А после мрак, изпълнен с шепот,
гладка нежност и покой,
над нас звездите са милиони,
а в сърцето ми - безброй. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация