Ерата на непоклатимостите

Sep 1, 2009, 10:44 PM

Poetry » Love

828 0 3

Когато мисля си за теб, е топло
и през усмивка виждам реалността,
откъснах роза, тъй омайна -
подобно твойта красота.
Бавно залезът настъпва,
а последните лъчи
угасват, сякаш уморени
в огнените ти очи.
А после мрак, изпълнен с шепот,
гладка нежност и покой,
над нас звездите са милиони,
а в сърцето ми - безброй. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ерата на непоклатимостите

Want to read more?

Random works