Sep 1, 2009, 10:44 PM

Ерата на непоклатимостите

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Когато мисля си за теб, е топло

и през усмивка виждам реалността,

откъснах роза, тъй омайна -

подобно твойта красота.

 

Бавно залезът настъпва,

а последните лъчи

угасват, сякаш уморени

в огнените ти очи.

 

А после мрак, изпълнен с шепот,

гладка нежност и покой,

над нас звездите са милиони,

а в сърцето ми - безброй. 

 

Ах, знай, безсилни са да изразят

всички думи, що изричам -

всеки стих или поема -

колко силно те обичам...

 

5 март 2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...