Ерата на непоклатимостите
1.1K
0
3
Когато мисля си за теб, е топло
и през усмивка виждам реалността,
откъснах роза, тъй омайна -
подобно твойта красота.
Бавно залезът настъпва,
а последните лъчи
угасват, сякаш уморени
в огнените ти очи.
А после мрак, изпълнен с шепот,
гладка нежност и покой,
над нас звездите са милиони,
а в сърцето ми - безброй.
Ах, знай, безсилни са да изразят
всички думи, що изричам -
всеки стих или поема -
колко силно те обичам...
5 март 2006 г.
© Никифор Никифоров All rights reserved.
Поздравче!
