^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 108
31 авг. 2007 г., 21:32

Есен 

  Поэзия
542 0 2

Есента обвита е в тъга,

тъга за приказното лято,което си замина.

Остана само спомена за цветната дъга,

която ненадейно с радостта отмина.


Есента плаче със златни сълзи,

сълзи за бурния вятър летен.

Но ето,сякаш този вятър тя отново долови?

Не, това беше просто кукувича песен.


Есента броди мълчаливо,

раздаваща навред своята тъга.

Мрази и гледа завистливо

някое дърво, покрито с листа.


Но тя знае,че нейде,там по света

я чакат приказното лято с пъстрата дъга.

Знае, но времето сега е спряло,

за красивата им любов се е замечтало.


Какво да прави,ще чака тя,

ще броди в ледове и бури,

ще се радва на пролетни цветя,

докато лятото отново я събуди.

© Дея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • искам само да поясня нещо,значи тази есен за която се говори в стиха всъщност е човек който е изгубил обичта на живота си и я търси по света
  • Ах... най-вдъхновяващият сезон идва... добра картина си нарисувала...
Предложения
: ??:??