Есен
Есента обвита е в тъга,
тъга за приказното лято,което си замина.
Остана само спомена за цветната дъга,
която ненадейно с радостта отмина.
Есента плаче със златни сълзи,
сълзи за бурния вятър летен.
Но ето,сякаш този вятър тя отново долови?
Не, това беше просто кукувича песен.
Есента броди мълчаливо,
раздаваща навред своята тъга.
Мрази и гледа завистливо
някое дърво, покрито с листа.
Но тя знае,че нейде,там по света
я чакат приказното лято с пъстрата дъга.
Знае, но времето сега е спряло,
за красивата им любов се е замечтало.
Какво да прави,ще чака тя,
ще броди в ледове и бури,
ще се радва на пролетни цветя,
докато лятото отново я събуди.
© Дея All rights reserved.
