^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 107
31.08.2007 г., 21:32 ч.

Есен 

  Поезия
659 0 2

Есента обвита е в тъга,

тъга за приказното лято,което си замина.

Остана само спомена за цветната дъга,

която ненадейно с радостта отмина.


Есента плаче със златни сълзи,

сълзи за бурния вятър летен.

Но ето,сякаш този вятър тя отново долови?

Не, това беше просто кукувича песен.


Есента броди мълчаливо,

раздаваща навред своята тъга.

Мрази и гледа завистливо

някое дърво, покрито с листа.


Но тя знае,че нейде,там по света

я чакат приказното лято с пъстрата дъга.

Знае, но времето сега е спряло,

за красивата им любов се е замечтало.


Какво да прави,ще чака тя,

ще броди в ледове и бури,

ще се радва на пролетни цветя,

докато лятото отново я събуди.

© Дея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • искам само да поясня нещо,значи тази есен за която се говори в стиха всъщност е човек който е изгубил обичта на живота си и я търси по света
  • Ах... най-вдъхновяващият сезон идва... добра картина си нарисувала...
Предложения
: ??:??