16 окт. 2008 г., 06:39

Есен

1.3K 0 3
И идва есента...
моят последен сезон!
Боли ме!
Искам да съм вечна!
Да летя със звездите
и ветровете да са
моите коси!
Да галят лицето ти,
да милват, дълбоко, страстно,
нежно, истински...
Искам да съм вечна!
Не...
И утре!
После...
Няма да ме има!
А когато си сам...
Ще боли ли?
Ще пеят ли
спомените в теб?
Ще искаш ли
пак да Съм?
Ще мислиш ли
за есента, която не видях?
Въпроси...?
Не отговаряй!
Искам едничка сълза
на истината...
Във нея лъчите да сгреят
грубият край!
Ще бъдем отново, но там,
където не сме били до сега!
А есента ще ни чака...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кателина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...