Авитал (Кателина Тодорова) Авитал (Кателина Тодорова)
8
Oct 16, 2008, 6:39 AM

Есен

  Poetry
1.3K 0 3
И идва есента...
моят последен сезон!
Боли ме!
Искам да съм вечна!
Да летя със звездите
и ветровете да са
моите коси!
Да галят лицето ти,
да милват, дълбоко, страстно,
нежно, истински...
Искам да съм вечна!
Не...
И утре!
После...
Няма да ме има!
А когато си сам...
Ще боли ли?
Ще пеят ли
спомените в теб?
Ще искаш ли
пак да Съм?
Ще мислиш ли
за есента, която не видях?
Въпроси...?
Не отговаряй!
Искам едничка сълза
на истината...
Във нея лъчите да сгреят
грубият край!
Ще бъдем отново, но там,
където не сме били до сега!
А есента ще ни чака...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кателина Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0