Авитал (Кателина Тодорова) Авитал (Кателина Тодорова)
8
Oct 16, 2008, 6:39 AM

Есен

  Poetry
1.3K 0 3
И идва есента...
моят последен сезон!
Боли ме!
Искам да съм вечна!
Да летя със звездите
и ветровете да са
моите коси!
Да галят лицето ти,
да милват, дълбоко, страстно,
нежно, истински...
Искам да съм вечна!
Не...
И утре!
После...
Няма да ме има!
А когато си сам...
Ще боли ли?
Ще пеят ли
спомените в теб?
Ще искаш ли
пак да Съм?
Ще мислиш ли
за есента, която не видях?
Въпроси...?
Не отговаряй!
Искам едничка сълза
на истината...
Във нея лъчите да сгреят
грубият край!
Ще бъдем отново, но там,
където не сме били до сега!
А есента ще ни чака...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кателина Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0