Авитал (Кателина Тодорова) Авитал (Кателина Тодорова)
8
16.10.2008 г., 6:39

Есен

1.3K 0 3
И идва есента...
моят последен сезон!
Боли ме!
Искам да съм вечна!
Да летя със звездите
и ветровете да са
моите коси!
Да галят лицето ти,
да милват, дълбоко, страстно,
нежно, истински...
Искам да съм вечна!
Не...
И утре!
После...
Няма да ме има!
А когато си сам...
Ще боли ли?
Ще пеят ли
спомените в теб?
Ще искаш ли
пак да Съм?
Ще мислиш ли
за есента, която не видях?
Въпроси...?
Не отговаряй!
Искам едничка сълза
на истината...
Във нея лъчите да сгреят
грубият край!
Ще бъдем отново, но там,
където не сме били до сега!
А есента ще ни чака...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кателина Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0