Есен
Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя
препича хълбок край морето
и трепват сгушени листа,
а полъх разлюля пердето!
Усмивки гаснат – светлини крайбрежни
и песен глъхне под вълнá граблива.
Отнесе щъркел спомените нежни,
луната впи се във тъга пенлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
