Есен
Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя
препича хълбок край морето
и трепват сгушени листа,
а полъх разлюля пердето!
Усмивки гаснат – светлини крайбрежни
и песен глъхне под вълнá граблива.
Отнесе щъркел спомените нежни,
луната впи се във тъга пенлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
