Сред дървото с крачка бавен и предвзет се

разхожда съненият вятър с корона от листа,

а изкаляните стъпки, потъмнели като парче

плат, летят в небесата.

И падат по студения асфалт и облизват

есента.

Прозорците сънливи от вятъра игриви

като рибешки очи си вторачват погледа.

в тъмнината.

Излъчват към земята от пердетата не

спрени електрически лъчи.

Макар, че тази есен застуди добрата песен

на красивите дървета и прозорците, на веригите 

от листа, тя придаде на града ни красота

като в сънищата, но живота му от лято

осоли като сълзи.