Oct 26, 2022, 10:36 AM

Есен!

  Poetry
772 0 0

Сред дървото с крачка бавен и предвзет се

разхожда съненият вятър с корона от листа,

а изкаляните стъпки, потъмнели като парче

плат, летят в небесата.

И падат по студения асфалт и облизват

есента.

Прозорците сънливи от вятъра игриви

като рибешки очи си вторачват погледа.

в тъмнината.

Излъчват към земята от пердетата не

спрени електрически лъчи.

Макар, че тази есен застуди добрата песен

на красивите дървета и прозорците, на веригите 

от листа, тя придаде на града ни красота

като в сънищата, но живота му от лято

осоли като сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Violeta Dimitrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...