Oct 26, 2022, 10:36 AM

Есен!

  Poetry
778 0 0

Сред дървото с крачка бавен и предвзет се

разхожда съненият вятър с корона от листа,

а изкаляните стъпки, потъмнели като парче

плат, летят в небесата.

И падат по студения асфалт и облизват

есента.

Прозорците сънливи от вятъра игриви

като рибешки очи си вторачват погледа.

в тъмнината.

Излъчват към земята от пердетата не

спрени електрически лъчи.

Макар, че тази есен застуди добрата песен

на красивите дървета и прозорците, на веригите 

от листа, тя придаде на града ни красота

като в сънищата, но живота му от лято

осоли като сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Violeta Dimitrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...