Orisnicata (Кристиан Александров)
26 0
27 июн. 2008 г., 11:41

Есен е 

  Поэзия
546 0 3

Есен е. Листата падат,

а тя е там,

под бука голям.

Есен е. Листата падат,

а тя седи и чака,

притихнала във мрака.

Есен е. Листата падат,

а тя мълчи във тишината

и слуша падането на листата.

 

Есен е. Листата падат,

а него го няма

на горската поляна.

Есен е. Листата падат,

а вятърът шепти:

"Къде си ти? - Къде си ти?"

Есен е. Листата падат,

а букът мълчи,

люлее се и пак мълчи.

 

Там във тъмната гора

те познаха любовта.

Тя под старата бреза

седи и чака любовта.

Той, далеч от любовта,

бърза да намери тъмната гора,

за да може там, под старата бреза,

отново да намери любовта.

 

И ето, срещат се накрая,

той и тя във Рая.

Любовта им жива е и днес

сред дърветата във оня лес.

Есен е. Листата падат,

а вятърът шепти: "Това е краят."

 

Есен е. Листата падат,

а те са там,

под бука голям.

Есен е. Листата падат

над гроба им зелен

и покриват бавно камъка студен.

Есен е. Листата падат.

Падат и нашепват история една.

История за Любовта. 

© Кристиан Александров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??