Есен е
Есен е. Листата падат,
а тя е там,
под бука голям.
Есен е. Листата падат,
а тя седи и чака,
притихнала във мрака.
Есен е. Листата падат,
а тя мълчи във тишината
и слуша падането на листата.
Есен е. Листата падат,
а него го няма
на горската поляна.
Есен е. Листата падат,
а вятърът шепти:
"Къде си ти? - Къде си ти?"
Есен е. Листата падат,
а букът мълчи,
люлее се и пак мълчи.
Там във тъмната гора
те познаха любовта.
Тя под старата бреза
седи и чака любовта.
Той, далеч от любовта,
бърза да намери тъмната гора,
за да може там, под старата бреза,
отново да намери любовта.
И ето, срещат се накрая,
той и тя във Рая.
Любовта им жива е и днес
сред дърветата във оня лес.
Есен е. Листата падат,
а вятърът шепти: "Това е краят."
Есен е. Листата падат,
а те са там,
под бука голям.
Есен е. Листата падат
над гроба им зелен
и покриват бавно камъка студен.
Есен е. Листата падат.
Падат и нашепват история една.
История за Любовта.
© Кристиан Александров All rights reserved.
