30 янв. 2014 г., 18:18
Как тихичко си капеха листата
и клончетата шушнеха навън,
а аз седях си кротко пред вратата
и слушах вятърния звън.
А там отпред в далечината
бушуваха се речните вълни,
по моста тичаха децата,
защото почва да вали.
Дойдоха облаците черни,
небето сипе капки дъжд,
а Господ, сякаш смръщил вежди,
наказва ни за гряха чужд. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация