Jan 30, 2014, 6:18 PM

Есен е дошла

607 0 0

Как тихичко си капеха листата
и клончетата шушнеха навън,

а аз седях си кротко пред вратата

и слушах вятърния звън.

 

А там отпред в далечината

бушуваха се речните вълни,

по моста тичаха децата,

защото почва да вали. 

 

Дойдоха облаците черни,

небето сипе капки дъжд,

а Господ, сякаш смръщил вежди,

наказва ни за гряха чужд.

 

Но ето, че Земята пак утихна

и слънцето отново заблестя,

небето леко се усмихна 

и каза ни, че пролет е дошла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозара Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....