Как тихичко си капеха листата
и клончетата шушнеха навън,

а аз седях си кротко пред вратата

и слушах вятърния звън.

А там отпред в далечината

бушуваха се речните вълни,

по моста тичаха децата,

защото почва да вали. 

Дойдоха облаците черни,

небето сипе капки дъжд,

а Господ, сякаш смръщил вежди,

наказва ни за гряха чужд.

Но ето, че Земята пак утихна

и слънцето отново заблестя,

небето леко се усмихна 

и каза ни, че пролет е дошла!