Есенен каприз...

(експромт)

Духнал вятър разпиля

облаците... Просветля...

И в небесна светлина –

е примамна Есента...

Черни птици с дрегав грак

на ята се носят пак...

И прокобят за беда

дебнеща из Есента...

Плъзват тягостни мъгли...

Вятър... Облаци... Вали...

Вече трябва сушина:

дом и завет в Есента...

... И е тъй необходим:

спътник в Есента един...

Що́то всяка самота – 

е кошмар във Есента...

За това, случайно ти

в пътят срещнеш ли мечти:

спри... Грабни ги и така

продължи из Есента!...

Тъй сега в Животъът твой

подир всеки „нов завой“ –

ще докосваш Любовта

с Щедростта на Есента...

... А Животът си върви

независимо дали́

доброволно в самота

пропиляваш Есента,

и́ли пък със „боен“ зов

търсиш „новата“ любов

и откриваш, че Страстта:

по е силна в Есента!...

10.11.2019.