Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина –
е примамна Есента...
Черни птици с дрегав грак
на ята се носят пак...
И прокобят за беда
дебнеща из Есента...
Плъзват тягостни мъгли...
Вятър... Облаци... Вали...
Вече трябва сушина:
дом и завет в Есента...
... И е тъй необходим:
спътник в Есента един...
Що́то всяка самота –
е кошмар във Есента...
За това, случайно ти
в пътят срещнеш ли мечти:
спри... Грабни ги и така
продължи из Есента!...
Тъй сега в Животъът твой
подир всеки „нов завой“ –
ще докосваш Любовта
с Щедростта на Есента...
... А Животът си върви
независимо дали́
доброволно в самота
пропиляваш Есента,
и́ли пък със „боен“ зов
търсиш „новата“ любов
и откриваш, че Страстта:
по е силна в Есента!...
10.11.2019.
© Коста Качев Всички права запазени