11.11.2019 г., 0:00

Есенен каприз... (експромт)

565 0 0

 

Есенен каприз...

(експромт)

 

Духнал вятър разпиля

облаците... Просветля...

И в небесна светлина

е примамна Есента...

 

Черни птици с дрегав грак

на ята се носят пак...

И прокобят за беда

дебнеща из Есента...

 

Плъзват тягостни мъгли...

Вятър... Облаци... Вали...

Вече трябва сушина:

дом и завет в Есента...

 

... И е тъй необходим:

спътник в Есента един...

Що́то всяка самота – 

е кошмар във Есента...

 

За това, случайно ти

в пътят срещнеш ли мечти:

спри... Грабни ги и така

продължи из Есента!...

 

Тъй сега в Животъът твой

подир всеки „нов завой“

ще докосваш Любовта

с Щедростта на Есента...

 

... А Животът си върви

независимо дали́

доброволно в самота

пропиляваш Есента,

 

и́ли пък със „боен“ зов

търсиш „новата“ любов

и откриваш, че Страстта:

по е силна в Есента!...

 

10.11.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...