9 нояб. 2014 г., 21:40  

Есенен щрих

939 0 6

       ЕСЕНЕН ЩРИХ

 

 

Есенното утро с всичко в него -

със лъчите в облаци опушени,

с дъх на зима във следи от лятото

и копнежа да лежиме сгушени.

 

А красавица неземна, само гледайте,

как палитрата ù с цветове прелива! 

Есента прилича на любовница -

жарка идва, тъжна си отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нарекъл съм го Щрих - а не стих Да има нужда вероятно от развиване, но понякога многословието не казва повече!
  • Не разбирам много от поезия и не мога да пиша критики. Много е красив стиха, но като че ли иска още малко да се развие. Или поне аз така го усещам.
    С най-добри чувства!
  • Подарявам ти го Елица, за мен е чест ! Благодаря !
  • Финалът е толкова мъдър и образен!
    Ще си го взема за мото, Адри, знай го и благодаря!
  • Благодаря много за оценката Фред

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...