Есенна дъга
На тротоара – легнала дъга
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Савова Все права защищены
