Nov 12, 2009, 8:51 AM
Есенна дъга
На тротоара – легнала дъга
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
© Роси Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красиво...
-
Страхотна есенна картина си пресъздала! Поздрав!
-
Красиво е Рос...дори и в тъгата има красота...а да не забравяме, че тя върви заедно с любовта!
Привет и от мен! -
Поздрав за стиха!Лее се...напевно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
