Есенна дъга
На тротоара – легнала дъга
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав
навирил си е. На кого му пука,
че е загърнат в есенна мъгла
и че с дъждец по покривите чука.
Потънали в мъхнатите яки
на зимно-есенното си безстрастие
подтичват хора, блъскат се коли,
а вятърът е полудял парясник.
Студено време – зъл, озъбен пес,
настръхва клоните на старите череши.
Единствено дъгата от нощес
разрошения летен спомен реши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Савова Всички права запазени
