Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.
И лято слънцето отведе
далеч зад слънчеви предели.
Челото си небето сведе
над празничните ни недели.
И дни и нощи пак се свиха
във шепичката на мъглата.
На юг и птиците се скриха...
Остана на студа иглата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.