Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.
И лято слънцето отведе
далеч зад слънчеви предели.
Челото си небето сведе
над празничните ни недели.
И дни и нощи пак се свиха
във шепичката на мъглата.
На юг и птиците се скриха...
Остана на студа иглата.
Луната вечер жълта свети
и златни сенки тя простира.
Звездите пращат ни привети.
Врабче за зима репетира.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
