Есенна молитва

 

И ето есен е.

Вървя бавно в нощта,

а вятърът безмилостно повява листа

и парченцата от моята душа.

 

От очите бавно спущат се сълзи,

сълзи за измамна любов.

И в миг ги удря хладен бриз,

те превръщат се в лед.

 

Душата скърби в този късен час,

Но знае че ти излъга я.

Минава полунощ, от очите

още стичат се сълзи безброй.

 

Ти измами сърцето,

а то продължава  за теб да скърби.

И в този есенен ден аз се възродих,

възродих се като феникс.

 

Обичах силно аз

и сърцето ми умря

и вече друг съм, прероден,

друг, загубил пътя.

 

Аз слепец съм, щом все още те желая,

щом безнадежно сърцето за тебе бие.

То кърви ли, кърви, предадено от теб,

но готово да се прероди, за тебе, ангел мой

 

То таи надежда, един ден - аз и ти

в страстна прегръдка и невъзможното да стане!!!

Но уви, ти използва го и после го отхвърли,

потъпка мойте чувства и ме промени!

 

Това е моята есенна молитва.

Молитва към Бог, любов моя.

А тя е всичко, което искам,

а именно -  от теб да се избавя!

 

Моля се да не чувствам болка вече в малкото местенце.

Да няма веч сълзи, да не сънувам твоя лик - „СВЕЩЕН"

Искам чувствата да умрат, да умрат и да няма болка,

а тя разяжда бавно, едно сърце на едно момче

 

Искам, но уви, обречен съм да искам теб.

Да искам теб дори за миг, ИСКАМ, но не мога!!!!

И бавно нещо в мен разяжда моя разум.

И бавно един живот гасне в очакване за теб.