Есенна приказка
Листата падаха от небосвода,
разстилаха се в шумна пелена
и сякаш цялата природа
ухаеше, ухаеше на красота.
Катериците насам-натам сновяха,
събираха шишарки, семена,
птичките от сутринта запяха
чудна песничка за есента.
Всеки вършеше по нещо,
че идеше на зимата реда,
преди да стане пак горещо,
земята щеше да скове студа.
И животинките докле се суетяха,
там, в гората, всред леса,
един човек довлече си жената
в чувал, преметнат на гърба.
Поседна на земята черна,
за миг настана гробна тишина,
зари чувала, рече дума скверна
и сетне се обеси на дъба.
Птичките престанаха да пеят,
катериците замръзнаха за миг,
тъжни гарги в бора се чернеят,
застинали в безмълвен вик.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
