Последно слънце с жълта паяжина
погалва есенните цветове,
денят подобно златен път ще мина
над часовете - обли върхове.
Ухае ми на топъл хляб домашен,
на грозде, сирене и бистър мед,
ухае на родина, Отче наши,
с любов я вдишвам и вървя напред.
© Милена Френкева Все права защищены