Есенни мисли
В крилете на прелетни птици,
багрите пърхат и дишат,
есенното пъстролистие,
събужда шарени мисли.
И ме връща във младост,
отминала безвъзвратно,
а в есенната ми зрялост,
трепкат спомени сладки.
В полъха на гората,
дъх ме пари, далечен,
в повея на листата,
ритъм пее, сърдечен.
В багрите виждам,
две очи, в пъстри краски,
клоните драскат,
припомнят минало щастие.
А когато вятърът плах,
ме милва с призрачни длани,
чувам един звънлив смях,
докосват ме устни желани.
Есента с вълшебно перо,
гали нежно душата,
с последното златно листо,
в сезона на спомена кратък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
