В крилете на прелетни птици,

багрите пърхат и дишат,

есенното пъстролистие,

събужда шарени мисли.

И ме връща във младост,

отминала безвъзвратно,

а в есенната ми зрялост,

трепкат спомени сладки.

В полъха на гората,

дъх ме пари, далечен,

в повея на листата,

ритъм пее, сърдечен.

В багрите виждам,

две очи, в пъстри краски,

клоните драскат,

припомнят минало щастие.

А когато вятърът плах,

ме милва с призрачни длани,

чувам един звънлив смях,

докосват ме устни желани.

Есента с вълшебно перо,

гали нежно душата,

с последното златно листо,

в сезона на спомена кратък.