28 авг. 2012 г., 10:33

Есенни мотиви

520 0 0

Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква  днеска уморената  земя...

И вместо с топлина, се топлим с топли багри...
  И ни посрещат закъсняли ветрове,
изгубили огнищата си и другари,
тъгуващи сега със тъжни дъждове...

Те бягат  ката плъхове от парахода,
почувствали настъпващата ни беда!
О, няма я усмивката на небосвода,
при нас стои сега досадната тъга...

И само спомен скъп е хубавото лято
с незабравимите  си отлетели дни,
с аромата си неземен на цветята...
И само споменът във нас се съхрани!
1977 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...