Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква  днеска уморената  земя...

И вместо с топлина, се топлим с топли багри...
  И ни посрещат закъсняли ветрове,
изгубили огнищата си и другари,
тъгуващи сега със тъжни дъждове...

Те бягат  ката плъхове от парахода,
почувствали настъпващата ни беда!
О, няма я усмивката на небосвода,
при нас стои сега досадната тъга...

И само спомен скъп е хубавото лято
с незабравимите  си отлетели дни,
с аромата си неземен на цветята...
И само споменът във нас се съхрани!
1977 г. София