Aug 28, 2012, 10:33 AM

Есенни мотиви

  Poetry
522 0 0

Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква  днеска уморената  земя...

И вместо с топлина, се топлим с топли багри...
  И ни посрещат закъсняли ветрове,
изгубили огнищата си и другари,
тъгуващи сега със тъжни дъждове...

Те бягат  ката плъхове от парахода,
почувствали настъпващата ни беда!
О, няма я усмивката на небосвода,
при нас стои сега досадната тъга...

И само спомен скъп е хубавото лято
с незабравимите  си отлетели дни,
с аромата си неземен на цветята...
И само споменът във нас се съхрани!
1977 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....