Есенни напеви...6

(закачливо)

Над оврази и полета

ранна Есен се разшета...

Вятър облаци подгонил –

разлюля листа и клони...

Мраз премина из цветята –

изненада ги сланата...

Дните, вече накъсѐни –

съмват в утрини студени...

Кой  ли Слънцето отмъква,

та се вечер рано мръква?...

Стържат тягостно в тревите

с меланхолия щурците...

... А на хълма, там отсреща,

спряло за последна среща

със Вечерницата в мрака –

Лятото в нощта ме чака...

Да избягам с него искам,

даже да поемем риска --

в Новите сезони  вълчи

и на Бог да се опълчим!...

Щото в сенокосно време

там бе Любовта до мене –

в унес сластен от Жената

и от билките в тревата...

Беше толкова красиво

от усещането диво --

в Лятото на любовта ни

и със Звездните кервани!...

... Но когато днес засветка

Есенната равносметка,

се страхувам за Душите

да не мръзнат от сланите...

А сега ми се усмихва

Есента... За малко стихва...

И любвѐобилна даже

иска днес да се докаже...

Може би дори желае

с чувствата да заиграе

и да доведе Жената

от отминалото лято?...

... А в магия полунощна,

тя по есенно разкошна,

в унес пак ли ме люлее

щом докосна се до нея,

ще остана като Вятър

и от облаците шатър

ще направя за да може

летен чар да ѝ предложа...

... То е Времето, когато

казват: Сиромашко лято,

ала всеки ще въздъхне

летен дъх ли го облъхне!...

... А със спомените само

Лятото си тръгва рано,

щом се Есента разшета

над смълчаните полета...

Есента,2020.